As-Saffat

الصافات

Редиците • 182 айета • Мекканска

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ

وَٱلصَّٰٓفَّٰتِ صَفّٗا﴿١﴾

11. Кълна се в строените в редици (меляикета)

فَٱلزَّٰجِرَٰتِ زَجۡرٗا﴿٢﴾

22. и в прогонващите с решимост (облаците)

فَٱلتَّٰلِيَٰتِ ذِكۡرًا﴿٣﴾

33. и четящите Напомнянето!

إِنَّ إِلَٰهَكُمۡ لَوَٰحِدٞ﴿٤﴾

44. Наистина вашият Аллах е Единственият,

رَّبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا وَرَبُّ ٱلۡمَشَٰرِقِ﴿٥﴾

55. Повелителят на небесата и земята, и на всичко между тях, Повелителят на изгревите.

إِنَّا زَيَّنَّا ٱلسَّمَآءَ ٱلدُّنۡيَا بِزِينَةٍ ٱلۡكَوَاكِبِ﴿٦﴾

66. Наистина Ние украсихме най-близкото небе с украса от звезди,

وَحِفۡظٗا مِّن كُلِّ شَيۡطَٰنٖ مَّارِدٖ﴿٧﴾

77. и го опазваме от всеки непокорен шейтан.

لَّا يَسَّمَّعُونَ إِلَى ٱلۡمَلَإِ ٱلۡأَعۡلَىٰ وَيُقۡذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبٖ﴿٨﴾

88. За да не могат да чуят нищо от върховните меляикета, и от всички страни върху тях се стоварват (падащи звезди).

دُحُورٗاۖ وَلَهُمۡ عَذَابٞ وَاصِبٌ﴿٩﴾

99. Така ги пропъждат от там, и ги очаква постоянно наказание.

إِلَّا مَنۡ خَطِفَ ٱلۡخَطۡفَةَ فَأَتۡبَعَهُۥ شِهَابٞ ثَاقِبٞ﴿١٠﴾

1010. А ако някой шейтан долови думичка (от речите на меляикетата), то го поразява ярка падаща звезда.

فَٱسۡتَفۡتِهِمۡ أَهُمۡ أَشَدُّ خَلۡقًا أَم مَّنۡ خَلَقۡنَآۚ إِنَّا خَلَقۡنَٰهُم مِّن طِينٖ لَّازِبِۭ﴿١١﴾

1111. И ги попитай (неверниците) какво мислят- те ли са по-трудни за сътворяване или другото, което сътворихме? Наистина тях ги сътворихме от лепнеща глина.

بَلۡ عَجِبۡتَ وَيَسۡخَرُونَ﴿١٢﴾

1212. Ти си удивен (от тяхното неверие), а те се подиграват (с теб и Свещения Коран)

وَإِذَا ذُكِّرُواْ لَا يَذۡكُرُونَ﴿١٣﴾

1313. И когато ги наставляват, те не се вслушват в наставлението.

وَإِذَا رَأَوۡاْ ءَايَةٗ يَسۡتَسۡخِرُونَ﴿١٤﴾

1414. И когато видят знамение, те се присмиват.

وَقَالُوٓاْ إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا سِحۡرٞ مُّبِينٌ﴿١٥﴾

1515. И казват: “Това не е нищо друго, освен явна магия”.

أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابٗا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَبۡعُوثُونَ﴿١٦﴾

1616. Нима ще бъдем съживени, след като умрем и се превърнем в прах и кости?

أَوَءَابَآؤُنَا ٱلۡأَوَّلُونَ﴿١٧﴾

1717. Или (ще бъдат съживени) нашите предци?

قُلۡ نَعَمۡ وَأَنتُمۡ دَٰخِرُونَ﴿١٨﴾

1818. Кажи: “ Да! И ще бъдете презрени!”

فَإِنَّمَا هِيَ زَجۡرَةٞ وَٰحِدَةٞ فَإِذَا هُمۡ يَنظُرُونَ﴿١٩﴾

1919. Ще се раздаде един тръбен глас - и всички те ще прогледнат!

وَقَالُواْ يَٰوَيۡلَنَا هَٰذَا يَوۡمُ ٱلدِّينِ﴿٢٠﴾

2020. И ще възкликнат: “ О, горко ни! Това е Съдният ден.”

هَٰذَا يَوۡمُ ٱلۡفَصۡلِ ٱلَّذِي كُنتُم بِهِۦ تُكَذِّبُونَ﴿٢١﴾

2121. (И в отговор ще чуят:) Това е Денят на разграничението, който вие отричахте”

۞ ٱحۡشُرُواْ ٱلَّذِينَ ظَلَمُواْ وَأَزۡوَٰجَهُمۡ وَمَا كَانُواْ يَعۡبُدُونَ﴿٢٢﴾

2222. [Всевишният Аллах е повелил на меляикетата]: Съберете нечестивците и онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са се покланяли!

مِن دُونِ ٱللَّهِ فَٱهۡدُوهُمۡ إِلَىٰ صِرَٰطِ ٱلۡجَحِيمِ﴿٢٣﴾

2323. Вместо на Аллах. И ги направлявайте към пътя на Джехеннема.

وَقِفُوهُمۡۖ إِنَّهُم مَّسۡـُٔولُونَ﴿٢٤﴾

2424. И ги задръжте! Те непременно ще бъдат питани.

مَا لَكُمۡ لَا تَنَاصَرُونَ﴿٢٥﴾

2525. Какво ви е? Защо не си помагате един на друг?

بَلۡ هُمُ ٱلۡيَوۡمَ مُسۡتَسۡلِمُونَ﴿٢٦﴾

2626. Да, в този ден те ще бъдат покорни (на Аллах)

وَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَسَآءَلُونَ﴿٢٧﴾

2727. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват

قَالُوٓاْ إِنَّكُمۡ كُنتُمۡ تَأۡتُونَنَا عَنِ ٱلۡيَمِينِ﴿٢٨﴾

2828. И ще кажат (на съдружаваните) Вие идвахте към нас от дясно (представяхте се за праведни)

قَالُواْ بَل لَّمۡ تَكُونُواْ مُؤۡمِنِينَ﴿٢٩﴾

2929. Ще кажат (съдружаваните): Не, вие самите бяхте невярващи,

وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيۡكُم مِّن سُلۡطَٰنِۭۖ بَلۡ كُنتُمۡ قَوۡمٗا طَٰغِينَ﴿٣٠﴾

3030. и ние изобщо нямахме власт над вас. Да, вие бяхте хора престъпващи.

فَحَقَّ عَلَيۡنَا قَوۡلُ رَبِّنَآۖ إِنَّا لَذَآئِقُونَ﴿٣١﴾

3131. И се потвърди спрямо нас предопределеното Слово на нашия Повелител. Наистина ще вкусим (мъчението)

فَأَغۡوَيۡنَٰكُمۡ إِنَّا كُنَّا غَٰوِينَ﴿٣٢﴾

3232. И ви заблудихме, тъй като и ние самите бяхме заблудени.

فَإِنَّهُمۡ يَوۡمَئِذٖ فِي ٱلۡعَذَابِ مُشۡتَرِكُونَ﴿٣٣﴾

3333. Наистина, в този ден те заедно ще понесат наказанието.

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَفۡعَلُ بِٱلۡمُجۡرِمِينَ﴿٣٤﴾

3434. Наистина, така постъпваме Ние с грешниците

إِنَّهُمۡ كَانُوٓاْ إِذَا قِيلَ لَهُمۡ لَآ إِلَٰهَ إِلَّا ٱللَّهُ يَسۡتَكۡبِرُونَ﴿٣٥﴾

3535. Когато им се каже: “ Няма друг бог освен Аллах!”, те надменно отричаха и се възгордяваха.

وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُوٓاْ ءَالِهَتِنَا لِشَاعِرٖ مَّجۡنُونِۭ﴿٣٦﴾

3636. И казваха: “Нима ние ще се отречем от боговете си заради някакъв си безумен поет?”

بَلۡ جَآءَ بِٱلۡحَقِّ وَصَدَّقَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ﴿٣٧﴾

3737. Да! Той се яви при вас с истината и потвърди (предишните) пратеници.

إِنَّكُمۡ لَذَآئِقُواْ ٱلۡعَذَابِ ٱلۡأَلِيمِ﴿٣٨﴾

3838. Несъмнено вие ще вкусите мъчително наказание.

وَمَا تُجۡزَوۡنَ إِلَّا مَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ﴿٣٩﴾

3939. Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ﴿٤٠﴾

4040. Наказанието няма да постигне само искрено вярващите раби на Аллах.

أُوْلَٰٓئِكَ لَهُمۡ رِزۡقٞ مَّعۡلُومٞ﴿٤١﴾

4141. За тях е приготвено (добре) известно препитание

فَوَٰكِهُ وَهُم مُّكۡرَمُونَ﴿٤٢﴾

4242. Плодовете (Дженнета). Там те ще бъдат почитаеми.

فِي جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ﴿٤٣﴾

4343. В Градините на блаженството

عَلَىٰ سُرُرٖ مُّتَقَٰبِلِينَ﴿٤٤﴾

4444. (Разположени) на кревати един срещу друг.

يُطَافُ عَلَيۡهِم بِكَأۡسٖ مِّن مَّعِينِۭ﴿٤٥﴾

4545. Ще им поднесат чаши от извор

بَيۡضَآءَ لَذَّةٖ لِّلشَّٰرِبِينَ﴿٤٦﴾

4646. напитка бяла, доставяща удоволствие за пиещия от нея.

لَا فِيهَا غَوۡلٞ وَلَا هُمۡ عَنۡهَا يُنزَفُونَ﴿٤٧﴾

4747. От нея не боли глава и не притъпява разсъдъка.

وَعِندَهُمۡ قَٰصِرَٰتُ ٱلطَّرۡفِ عِينٞ﴿٤٨﴾

4848. При тях ще има жени (хурии) с целомъдрен поглед, с прелестни очи.

كَأَنَّهُنَّ بَيۡضٞ مَّكۡنُونٞ﴿٤٩﴾

4949. Сякаш са яйца пазени.

فَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَسَآءَلُونَ﴿٥٠﴾

5050. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.

قَالَ قَآئِلٞ مِّنۡهُمۡ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٞ﴿٥١﴾

5151. Един от тях ще каже: “Аз имах приятел,

يَقُولُ أَءِنَّكَ لَمِنَ ٱلۡمُصَدِّقِينَ﴿٥٢﴾

5252. който питаше: “Нима ти наистина си от повярвалите?

أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابٗا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَدِينُونَ﴿٥٣﴾

5353. Нима нас ще призоват за отговор след, като умрем и станем пръст и кости?”

قَالَ هَلۡ أَنتُم مُّطَّلِعُونَ﴿٥٤﴾

5454. Той ще предложи: “Искате ли да погледнете към него?”

فَٱطَّلَعَ فَرَءَاهُ فِي سَوَآءِ ٱلۡجَحِيمِ﴿٥٥﴾

5555. И ще надзърне, и ще види своя приятел сред пламъците на Джахим.

قَالَ تَٱللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرۡدِينِ﴿٥٦﴾

5656. И ще възкликне: “Кълна се в Аллах! Ти едва не ме погуби.

وَلَوۡلَا نِعۡمَةُ رَبِّي لَكُنتُ مِنَ ٱلۡمُحۡضَرِينَ﴿٥٧﴾

5757. И ако не бе благоволението на моя Повелител, то аз бих се оказал в числото на захвърлените (в Джехеннема).”

أَفَمَا نَحۡنُ بِمَيِّتِينَ﴿٥٨﴾

5858. (Обитателите на Дженнета ще кажат:) “Нали ние никога повече няма да умрем,

إِلَّا مَوۡتَتَنَا ٱلۡأُولَىٰ وَمَا نَحۡنُ بِمُعَذَّبِينَ﴿٥٩﴾

5959. след като вече веднъж сме умрели? И няма да бъдем наказани?”

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ ٱلۡفَوۡزُ ٱلۡعَظِيمُ﴿٦٠﴾

6060. Наистина, това е най- великия успех!

لِمِثۡلِ هَٰذَا فَلۡيَعۡمَلِ ٱلۡعَٰمِلُونَ﴿٦١﴾

6161. Нека за подобен успех се потрудят дейните!

أَذَٰلِكَ خَيۡرٞ نُّزُلًا أَمۡ شَجَرَةُ ٱلزَّقُّومِ﴿٦٢﴾

6262. Нима това убежище (в Дженнета) не е по- добро от дървото Заккум?

إِنَّا جَعَلۡنَٰهَا فِتۡنَةٗ لِّلظَّٰلِمِينَ﴿٦٣﴾

6363. Наистина, Ние го сторихме изкушение за угнетителите.

إِنَّهَا شَجَرَةٞ تَخۡرُجُ فِيٓ أَصۡلِ ٱلۡجَحِيمِ﴿٦٤﴾

6464. Това е дърво, изникващо от дълбините на Джехеннем.

طَلۡعُهَا كَأَنَّهُۥ رُءُوسُ ٱلشَّيَٰطِينِ﴿٦٥﴾

6565. Плодовете му са като главите на шейтаните.

فَإِنَّهُمۡ لَأٓكِلُونَ مِنۡهَا فَمَالِـُٔونَ مِنۡهَا ٱلۡبُطُونَ﴿٦٦﴾

6666. А те от него ще ядат и ще си пълнят коремите.

ثُمَّ إِنَّ لَهُمۡ عَلَيۡهَا لَشَوۡبٗا مِّنۡ حَمِيمٖ﴿٦٧﴾

6767. После към това ще им се дава за пиене вряща вода.

ثُمَّ إِنَّ مَرۡجِعَهُمۡ لَإِلَى ٱلۡجَحِيمِ﴿٦٨﴾

6868. После пак ще ги захвърлят в Джехеннема.

إِنَّهُمۡ أَلۡفَوۡاْ ءَابَآءَهُمۡ ضَآلِّينَ﴿٦٩﴾

6969. Наистина, те завариха бащите си заблудени.

فَهُمۡ عَلَىٰٓ ءَاثَٰرِهِمۡ يُهۡرَعُونَ﴿٧٠﴾

7070. и въпреки това се впуснаха по техните следи.

وَلَقَدۡ ضَلَّ قَبۡلَهُمۡ أَكۡثَرُ ٱلۡأَوَّلِينَ﴿٧١﴾

7171. А преди тях в заблуда попаднаха много от предишните (поколения).

وَلَقَدۡ أَرۡسَلۡنَا فِيهِم مُّنذِرِينَ﴿٧٢﴾

7272. И изпращахме при тях предупредители.

فَٱنظُرۡ كَيۡفَ كَانَ عَٰقِبَةُ ٱلۡمُنذَرِينَ﴿٧٣﴾

7373. И виж какъв бе краят на предупреждаваните,

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ﴿٧٤﴾

7474. но не и за искрените раби на Аллах!

وَلَقَدۡ نَادَىٰنَا نُوحٞ فَلَنِعۡمَ ٱلۡمُجِيبُونَ﴿٧٥﴾

7575. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!

وَنَجَّيۡنَٰهُ وَأَهۡلَهُۥ مِنَ ٱلۡكَرۡبِ ٱلۡعَظِيمِ﴿٧٦﴾

7676. Ние спасихме него и семейството му от огромното бедствие.

وَجَعَلۡنَا ذُرِّيَّتَهُۥ هُمُ ٱلۡبَاقِينَ﴿٧٧﴾

7777. И оставихме неговото потомство да просъществува.

وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ﴿٧٨﴾

7878. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

سَلَٰمٌ عَلَىٰ نُوحٖ فِي ٱلۡعَٰلَمِينَ﴿٧٩﴾

7979. Мир за Нух сред (обитателите) на световете!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ﴿٨٠﴾

8080. Наистина, така Ние награждаваме тези, които творят добро.

إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ﴿٨١﴾

8181. Наистина, той е един от нашите правоверни раби.

ثُمَّ أَغۡرَقۡنَا ٱلۡأٓخَرِينَ﴿٨٢﴾

8282. А всички останали Ние потопихме.

۞ وَإِنَّ مِن شِيعَتِهِۦ لَإِبۡرَٰهِيمَ﴿٨٣﴾

8383. Наистина сред неговите последователи бе Ибрахим.

إِذۡ جَآءَ رَبَّهُۥ بِقَلۡبٖ سَلِيمٍ﴿٨٤﴾

8484.Той се явил пред своя Повелител с непорочно сърце.

إِذۡ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوۡمِهِۦ مَاذَا تَعۡبُدُونَ﴿٨٥﴾

8585. И попитал своя баща и своя народ: “ На какво се покланяте?”

أَئِفۡكًا ءَالِهَةٗ دُونَ ٱللَّهِ تُرِيدُونَ﴿٨٦﴾

8686. Нима жадувате лъжа и искате да се покланяте на други богове, освен на Аллах?

فَمَا ظَنُّكُم بِرَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ﴿٨٧﴾

8787. Какво мислите за Повелителя на световете?

فَنَظَرَ نَظۡرَةٗ فِي ٱلنُّجُومِ﴿٨٨﴾

8888. И отправил поглед към звездите.

فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٞ﴿٨٩﴾

8989. И казал: “ Наистина аз съм болен.”

فَتَوَلَّوۡاْ عَنۡهُ مُدۡبِرِينَ﴿٩٠﴾

9090. А те му обърнали гръб и отишли (на празненство).

فَرَاغَ إِلَىٰٓ ءَالِهَتِهِمۡ فَقَالَ أَلَا تَأۡكُلُونَ﴿٩١﴾

9191. Той се прокраднал при техните богове, и (с насмешка) попитал:”Няма ли да похапнете?”

مَا لَكُمۡ لَا تَنطِقُونَ﴿٩٢﴾

9292. Какво ви е? Защо не говорите?

فَرَاغَ عَلَيۡهِمۡ ضَرۡبَۢا بِٱلۡيَمِينِ﴿٩٣﴾

9393. И се приближил до тях, и започнал да ги удря с дясната ръка.

فَأَقۡبَلُوٓاْ إِلَيۡهِ يَزِفُّونَ﴿٩٤﴾

9494. Те отишли при него забързани.

قَالَ أَتَعۡبُدُونَ مَا تَنۡحِتُونَ﴿٩٥﴾

9595. Той ги попитал:” Нима вие се покланяте на това, което сте изваяли?

وَٱللَّهُ خَلَقَكُمۡ وَمَا تَعۡمَلُونَ﴿٩٦﴾

9696. Аллах е сътворил вас и онова, което правите.”

قَالُواْ ٱبۡنُواْ لَهُۥ بُنۡيَٰنٗا فَأَلۡقُوهُ فِي ٱلۡجَحِيمِ﴿٩٧﴾

9797.Те възкликнали:”Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”

فَأَرَادُواْ بِهِۦ كَيۡدٗا فَجَعَلۡنَٰهُمُ ٱلۡأَسۡفَلِينَ﴿٩٨﴾

9898. Те замислили против него коварство, но Ние сторихме те да са унизени.

وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّي سَيَهۡدِينِ﴿٩٩﴾

9999. Ибрахим казал:” Отивам при моя Повелител, Който ще ме напъти в правия път.

رَبِّ هَبۡ لِي مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ﴿١٠٠﴾

100100. Повелителю мой! Дари ме с праведни потомци!”

فَبَشَّرۡنَٰهُ بِغُلَٰمٍ حَلِيمٖ﴿١٠١﴾

101101. Ние му благо вестихме за смирен син.

فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ ٱلسَّعۡيَ قَالَ يَٰبُنَيَّ إِنِّيٓ أَرَىٰ فِي ٱلۡمَنَامِ أَنِّيٓ أَذۡبَحُكَ فَٱنظُرۡ مَاذَا تَرَىٰۚ قَالَ يَٰٓأَبَتِ ٱفۡعَلۡ مَا تُؤۡمَرُۖ سَتَجِدُنِيٓ إِن شَآءَ ٱللَّهُ مِنَ ٱلصَّٰبِرِينَ﴿١٠٢﴾

102102. И когато пораснал, и започнал да ходи с него, той (Ибрахим) казал:” О, сине мой! Наистина, видях в съня си, че трябва да те принеса в жертва. Кажи, ти какво мислиш за това? Той му отговорил:”О, буба! Постъпи така, както ти е повелено! Ако така е угодно на Аллах, ти ще откриеш, че съм от търпеливите.”

فَلَمَّآ أَسۡلَمَا وَتَلَّهُۥ لِلۡجَبِينِ﴿١٠٣﴾

103103. И когато те двамата се подчинили (на волята на Аллах) и той го положил по лице (за заколение),

وَنَٰدَيۡنَٰهُ أَن يَٰٓإِبۡرَٰهِيمُ﴿١٠٤﴾

104104. Ние му извикахме:” О, Ибрахим!

قَدۡ صَدَّقۡتَ ٱلرُّءۡيَآۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ﴿١٠٥﴾

105105. Ти вече изпълни (това, което ти бе повелено в) съня.”Наистина, така награждаваме тези, които вършат добро.

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ ٱلۡبَلَٰٓؤُاْ ٱلۡمُبِينُ﴿١٠٦﴾

106106. Наистина това е явно изпитание.

وَفَدَيۡنَٰهُ بِذِبۡحٍ عَظِيمٖ﴿١٠٧﴾

107107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.

وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ﴿١٠٨﴾

108108. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

سَلَٰمٌ عَلَىٰٓ إِبۡرَٰهِيمَ﴿١٠٩﴾

109109. Мир за Ибрахим!

كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ﴿١١٠﴾

110110. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ﴿١١١﴾

111111. Наистина, той е един от Нашите правоверни раби.

وَبَشَّرۡنَٰهُ بِإِسۡحَٰقَ نَبِيّٗا مِّنَ ٱلصَّٰلِحِينَ﴿١١٢﴾

112112. И му съобщихме радостната вест за Исхак, пророк от праведните.

وَبَٰرَكۡنَا عَلَيۡهِ وَعَلَىٰٓ إِسۡحَٰقَۚ وَمِن ذُرِّيَّتِهِمَا مُحۡسِنٞ وَظَالِمٞ لِّنَفۡسِهِۦ مُبِينٞ﴿١١٣﴾

113113. И благословихме него и Исхак. И сред техните потомци имаше благодетелни, и явни угнетители на самите себе си.

وَلَقَدۡ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ﴿١١٤﴾

114114. И облагодетелствахме Муса и Харун

وَنَجَّيۡنَٰهُمَا وَقَوۡمَهُمَا مِنَ ٱلۡكَرۡبِ ٱلۡعَظِيمِ﴿١١٥﴾

115115. И спасихме тях, и народа им от огромното бедствие.

وَنَصَرۡنَٰهُمۡ فَكَانُواْ هُمُ ٱلۡغَٰلِبِينَ﴿١١٦﴾

116116. Ние им помогнахме, и те победиха.

وَءَاتَيۡنَٰهُمَا ٱلۡكِتَٰبَ ٱلۡمُسۡتَبِينَ﴿١١٧﴾

117117. И дадохме на двамата разясняващата Книга.

وَهَدَيۡنَٰهُمَا ٱلصِّرَٰطَ ٱلۡمُسۡتَقِيمَ﴿١١٨﴾

118118. И ги насочихме по правия път.

وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِمَا فِي ٱلۡأٓخِرِينَ﴿١١٩﴾

119119. И оставихме спомен за тях сред следващите поколения.

سَلَٰمٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ﴿١٢٠﴾

120120. Мир за Муса и Харун!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ﴿١٢١﴾

121121. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

إِنَّهُمَا مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ﴿١٢٢﴾

122122. Наистина, те двамата са от Нашите правоверни раби.

وَإِنَّ إِلۡيَاسَ لَمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ﴿١٢٣﴾

123123. И Иляз също бе един от пратениците.

إِذۡ قَالَ لِقَوۡمِهِۦٓ أَلَا تَتَّقُونَ﴿١٢٤﴾

124124. Той каза на своя народ: “Не се ли боите(от Аллах)?

أَتَدۡعُونَ بَعۡلٗا وَتَذَرُونَ أَحۡسَنَ ٱلۡخَٰلِقِينَ﴿١٢٥﴾

125125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец

ٱللَّهَ رَبَّكُمۡ وَرَبَّ ءَابَآئِكُمُ ٱلۡأَوَّلِينَ﴿١٢٦﴾

126126. Аллах, вашия Повелител и Повелителя на вашите праотци?”

فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمۡ لَمُحۡضَرُونَ﴿١٢٧﴾

127127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат изправени ( пред Аллах)

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ﴿١٢٨﴾

128128. но не и преданите раби на Аллах.

وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ﴿١٢٩﴾

129129. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

سَلَٰمٌ عَلَىٰٓ إِلۡ يَاسِينَ﴿١٣٠﴾

130130. Мир за рода на Иляз!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ﴿١٣١﴾

131131. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ﴿١٣٢﴾

132132. Наистина, той е един от нашите правоверни раби.

وَإِنَّ لُوطٗا لَّمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ﴿١٣٣﴾

133133. И Лут също бе един от пратениците.

إِذۡ نَجَّيۡنَٰهُ وَأَهۡلَهُۥٓ أَجۡمَعِينَ﴿١٣٤﴾

134134. Ние спасихме него и всички от неговия род,

إِلَّا عَجُوزٗا فِي ٱلۡغَٰبِرِينَ﴿١٣٥﴾

135135. освен [жена му ] една старица, която бе сред оставащите.

ثُمَّ دَمَّرۡنَا ٱلۡأٓخَرِينَ﴿١٣٦﴾

136136. После изтребихме всички останали.

وَإِنَّكُمۡ لَتَمُرُّونَ عَلَيۡهِم مُّصۡبِحِينَ﴿١٣٧﴾

137137. А вие минавате покрай тях сутрин

وَبِٱلَّيۡلِۚ أَفَلَا تَعۡقِلُونَ﴿١٣٨﴾

138138. и вечер. Не ще ли проумеете?

وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ﴿١٣٩﴾

139139. И Юнус също бе един от пратениците.

إِذۡ أَبَقَ إِلَى ٱلۡفُلۡكِ ٱلۡمَشۡحُونِ﴿١٤٠﴾

140140. Избяга той на натоварен кораб.

فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنَ ٱلۡمُدۡحَضِينَ﴿١٤١﴾

141141. Заедно с другите хвърлиха жребий, но той загуби.

فَٱلۡتَقَمَهُ ٱلۡحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٞ﴿١٤٢﴾

142142. И го глътна китът, и заслужи порицание.

فَلَوۡلَآ أَنَّهُۥ كَانَ مِنَ ٱلۡمُسَبِّحِينَ﴿١٤٣﴾

143143. И ако не бе от възхваляващите Аллах,

لَلَبِثَ فِي بَطۡنِهِۦٓ إِلَىٰ يَوۡمِ يُبۡعَثُونَ﴿١٤٤﴾

144144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато те ще бъдат наново възродени.

۞ فَنَبَذۡنَٰهُ بِٱلۡعَرَآءِ وَهُوَ سَقِيمٞ﴿١٤٥﴾

145145. Но Ние го изхвърлихме на голия бряг, и той бе силно изтощен

وَأَنۢبَتۡنَا عَلَيۡهِ شَجَرَةٗ مِّن يَقۡطِينٖ﴿١٤٦﴾

146146. И повелихме там по Наша воля над него да израсте дървото йектиин [с широки листа, като тиква].

وَأَرۡسَلۡنَٰهُ إِلَىٰ مِاْئَةِ أَلۡفٍ أَوۡ يَزِيدُونَ﴿١٤٧﴾

147147. И го изпратихме при сто хиляди души, или дори повече.

فَـَٔامَنُواْ فَمَتَّعۡنَٰهُمۡ إِلَىٰ حِينٖ﴿١٤٨﴾

148148. И те повярваха, и Ние ги дарихме със земните блага (и оставихме да се наслаждават) до време.

فَٱسۡتَفۡتِهِمۡ أَلِرَبِّكَ ٱلۡبَنَاتُ وَلَهُمُ ٱلۡبَنُونَ﴿١٤٩﴾

149149. И ги питай, (о, Мухаммед) какво мислят-нима за твоя Повелител са дъщерите, а за тях синовете?

أَمۡ خَلَقۡنَا ٱلۡمَلَٰٓئِكَةَ إِنَٰثٗا وَهُمۡ شَٰهِدُونَ﴿١٥٠﴾

150150. Или Ние сме сътворили меляикетата от женски пол? Нима те са присъствали на това?

أَلَآ إِنَّهُم مِّنۡ إِفۡكِهِمۡ لَيَقُولُونَ﴿١٥١﴾

151151. Ала не! Те изричат своя измислица:

وَلَدَ ٱللَّهُ وَإِنَّهُمۡ لَكَٰذِبُونَ﴿١٥٢﴾

152152. “Аллах е родил (деца).” Те наистина са лъжци.

أَصۡطَفَى ٱلۡبَنَاتِ عَلَى ٱلۡبَنِينَ﴿١٥٣﴾

153153. Нима Той е предпочел дъщерите пред синовете?

مَا لَكُمۡ كَيۡفَ تَحۡكُمُونَ﴿١٥٤﴾

154154. Какво ви е? Как така отсъждате?

أَفَلَا تَذَكَّرُونَ﴿١٥٥﴾

155155. Не ще ли се опомните?

أَمۡ لَكُمۡ سُلۡطَٰنٞ مُّبِينٞ﴿١٥٦﴾

156156. Или имате явен довод?

فَأۡتُواْ بِكِتَٰبِكُمۡ إِن كُنتُمۡ صَٰدِقِينَ﴿١٥٧﴾

157157. Тогава донесете вашата Книга, ако говорите истината!

وَجَعَلُواْ بَيۡنَهُۥ وَبَيۡنَ ٱلۡجِنَّةِ نَسَبٗاۚ وَلَقَدۡ عَلِمَتِ ٱلۡجِنَّةُ إِنَّهُمۡ لَمُحۡضَرُونَ﴿١٥٨﴾

158158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [при Аллах за равносметка].

سُبۡحَٰنَ ٱللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ﴿١٥٩﴾

159159. Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ﴿١٦٠﴾

160160. Не правят това само искрените раби на Аллах!

فَإِنَّكُمۡ وَمَا تَعۡبُدُونَ﴿١٦١﴾

161161. (О, неверници!) Наистина, вие и това, на което се покланяте,

مَآ أَنتُمۡ عَلَيۡهِ بِفَٰتِنِينَ﴿١٦٢﴾

162162. не ще отклоните от Неговия път никого,

إِلَّا مَنۡ هُوَ صَالِ ٱلۡجَحِيمِ﴿١٦٣﴾

163163. освен тези, на които е съдено да горят в Джехеннема.

وَمَا مِنَّآ إِلَّا لَهُۥ مَقَامٞ مَّعۡلُومٞ﴿١٦٤﴾

164164. (Меляикетата казват:) “ Всеки от нас има свое определено място.

وَإِنَّا لَنَحۡنُ ٱلصَّآفُّونَ﴿١٦٥﴾

165165. Наистина, ние сме строени в редици

وَإِنَّا لَنَحۡنُ ٱلۡمُسَبِّحُونَ﴿١٦٦﴾

166166. и ние сме прославящите Аллах.”

وَإِن كَانُواْ لَيَقُولُونَ﴿١٦٧﴾

167167. И (преди теб, о Мухаммед мекканските многобожници) казваха:

لَوۡ أَنَّ عِندَنَا ذِكۡرٗا مِّنَ ٱلۡأَوَّلِينَ﴿١٦٨﴾

168168. “ Ако имахме и ние Книга като предците,

لَكُنَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ﴿١٦٩﴾

169169. непременно бихме били искрени раби на Аллах.”

فَكَفَرُواْ بِهِۦۖ فَسَوۡفَ يَعۡلَمُونَ﴿١٧٠﴾

170170. Но те не повярваха в него, и скоро ще узнаят (последствията на своето неверие)

وَلَقَدۡ سَبَقَتۡ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا ٱلۡمُرۡسَلِينَ﴿١٧١﴾

171171. Още преди казахме на Нашите раби-пратеници,

إِنَّهُمۡ لَهُمُ ٱلۡمَنصُورُونَ﴿١٧٢﴾

172172. че на тях непременно ще им бъде оказана помощ.

وَإِنَّ جُندَنَا لَهُمُ ٱلۡغَٰلِبُونَ﴿١٧٣﴾

173173. Наистина, Нашата войска винаги удържа победа.

فَتَوَلَّ عَنۡهُمۡ حَتَّىٰ حِينٖ﴿١٧٤﴾

174174. И се отвърни от тях за определено време,

وَأَبۡصِرۡهُمۡ فَسَوۡفَ يُبۡصِرُونَ﴿١٧٥﴾

175175. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!

أَفَبِعَذَابِنَا يَسۡتَعۡجِلُونَ﴿١٧٦﴾

176176. Нима те бързат за Нашето наказание?

فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمۡ فَسَآءَ صَبَاحُ ٱلۡمُنذَرِينَ﴿١٧٧﴾

177177. Когато то се спусне над домовете им, лошо ще бъде утрото за увещаваните.

وَتَوَلَّ عَنۡهُمۡ حَتَّىٰ حِينٖ﴿١٧٨﴾

178178. И се отвърни от тях за определено време,

وَأَبۡصِرۡ فَسَوۡفَ يُبۡصِرُونَ﴿١٧٩﴾

179179. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!

سُبۡحَٰنَ رَبِّكَ رَبِّ ٱلۡعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ﴿١٨٠﴾

180180. Свят и Пречист е твоят Повелител, Повелителят на величието! Той е над онова, което Му приписват.

وَسَلَٰمٌ عَلَى ٱلۡمُرۡسَلِينَ﴿١٨١﴾

181181. Мир за пратениците!

وَٱلۡحَمۡدُ لِلَّهِ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ﴿١٨٢﴾

182182. И хвала на Аллах, Повелителят на световете!

← Ya-SinSad→

RELATED SURAHS

2

Al-Baqarah

Кравата

3

Ali 'Imran

Родът на Имран

6

Al-An'am

Добитъкът

1

Al-Fatiha

Откриването

Browse all 114 surahs