الشعراء
Поетите • 227 айета • Мекканска
بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ
11. Та. Син. Мим.
22. Това са айети на ясната Книга.
33. Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!
44. Ако Ние пожелаем, ще им спуснем от небето, знамение пред което покорно ще се склонят техните шии.
55. И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.
66. Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.
77. И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?
88. Наистина, в това има знамение, но повечето от тях няма да повярват.
99. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
1010. И когато твоят Повелител призова Муса: “Иди при несправедливите хора,
1111. хората на Фирауна! Нима не ще се побоят?”
1212. Той каза: “Повелителю мой! Страхувам се да не ме вземат за лъжец,
1313. и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!
1414. И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”
1515. Той каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас и ще слушаме.
1616. Идете при Фирауна и кажете: “Ние сме пратени от Повелителя на световете.
1717. Пусни с нас синовете на Исраил!”
1818. Каза [Фираунът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?
1919. Нима не си извършил тази постъпка, която извърши? Наистина, ти си от неблагодарните.”
2020. Той каза: “Извърших я тогава, когато бях от заблудените.
2121. И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Повелител ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.
2222. И тази милост, за която ме упрекваш, се състои в това, че ти си поробил синовете на Исраил?”
2323. Каза Фираунът: “А какво е Повелителят на световете?”
2424. Каза[Муса]: “Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”
2525. Каза [Фираунът] на онези около него: “Чувате ли?”
2626. Каза [Муса]: “Вашият Повелител и Повелителят на древните ви предци.”
2727. Каза [Фираунът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”
2828. Каза [Муса]: “Повелителят на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”
2929. Каза[Фираунът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”
3030. Каза[Муса]: “А ако ти донеса нещо очевидно?”
3131. Каза[Фираунът]: “Дай го, ако казваш истината!”
3232. И метна Муса тоягата си, и ето тя се превърна в явна змия!
3333. И извади ръката си, и ето я сияйнобяла за гледащите!
3434. Каза[Фираунът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.
3535. Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”
3636. Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,
3737. да ти доведат всички вещи магьосници!”
3838. И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.
3939. И се каза на хората: “Събрахте ли се?”
4040. [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”
4141. И когато магьосниците дойдоха, казаха на Фирауна: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”
4242. Той каза: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”
4343. Муса им каза: “Мятайте, каквото ще мятате!”
4444. И метнаха те своите въжета и тояги, и казаха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”
4545. И Муса метна своята тояга, и ето я поглъща онова, с което измамват!
4646. Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.
4747. Казаха: “Повярвахме в Повелителя на световете,
4848. Повелителя на Муса и Харун!”
4949. Каза [Фираунът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”
5050. Казаха: “Не е беда! Наистина при нашия Повелител ще се завърнем.
5151. Надяваме се да ни опрости нашият Повелител прегрешенията, защото първи повярвахме.”
5252. И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”
5353. И изпрати Фираунът събирачи в градовете:
5454. “Тези [синове на Исраил] са шепа хора.
5555. Те ни разгневяват,
5656. но ние всички трябва да сме бдителни.”
5757. И така Ние ги принудихме да напуснат градини и извори,
5858. съкровища, и благородни места.
5959. Така е! И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.
6060. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].
6161. И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса казаха: “Ние сме настигнати.”
6262. Той каза: “О, не! Моят Повелител е с мен и Той ще ме напъти!”
6363. И тогава Ние внушихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи, и всяка негова част стана като огромна планина.
6464. И Ние сторихме там другите да се приближат.
6565. Ние спасихме Муса и всички, които бяха с него.
6666. После издавихме другите.
6767. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
6868. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
6969. Прочети им вестта за Ибрахим!
7070. Когато каза на баща си и народа си: “На какво се покланяте?”
7171. Казаха: “Покланяме се на идоли и ще продължим да им се кланяме.”
7272. Каза: “Чуват ли ви, когато ги зовете?
7373. Помагат ли ви? И причиняват ли ви вреда?”
7474. Казаха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”
7575. Каза: “Виждате ли онези [идоли], на които сте се покланяли,
7676. вие и древните ви предци?
7777. Те са мои врагове, а не Повелителят на световете,
7878. Който ме е сътворил и ме напътва,
7979. и Който ме храни, и ми дава да пия,
8080. и ако се разболея, Той ме изцелява,
8181. и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,
8282. и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.
8383. Повелителю! Дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!
8484. И стори достойно споменаването ми пред идните поколения!
8585. и ме стори да бъда от наследниците на блажения Дженнет!
8686. И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.
8787. И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат сътворени,
8888. в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,
8989. освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”
9090. И Дженнетът ще бъде приближен до праведниците.
9191. И Джехеннемът ще бъде показан на заблудените.
9292. И ще им се каже: “Къде са онези, на които сте се покланяли
9393. вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?
9494. Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,
9595. и войските на Иблис-всичките.
9696. Ще кажат, карайки се там:
9797. “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,
9898. когато вас приравнявахме с Повелителя на световете.
9999. И ни заблудиха не други, а престъпниците.
100100. Сега нямаме нито застъпници,
101101. нито близък приятел.
102102. Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от повярвалите.”
103103. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
104104. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
105105. Народът на Нух взе пратениците за лъжци.
106106. Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?
107107. Аз съм доверен пратеник за вас,
108108. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
109109. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете,
110110. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -
111111. казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”
112112. Той каза: “Но знам ли аз какво са вършили?
113113. Равносметката им е единствено при моя Повелител, ако осъзнавате.
114114. Аз не ще прогонвам повярвалите.
115115. Аз съм само явен предупредител.”
116116. Казаха: “О, Нух! Ако не престанеш, то ще бъдеш пребит с камъни.”
117117. Каза: “Повелителю! Моят народ ме взе за лъжец.
118118. Затова отсъди между нас и спаси мен и повярвалите, които са заедно с мен!”
119119. И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Кораб.
120120. Сетне издавихме останалите.
121121. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
122122. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
123123. И адитите взеха пратениците за лъжци.
124124. Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?
125125. Аз съм доверен пратеник за вас,
126126. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
127127. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.
128128. Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?
129129. И правите дворци, сякаш ще векувате.
130130. И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.
131131. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
132132. И бойте се от Онзи, Който ви е помогнал с това, което знаете.
133133. Той ви е помогнал с добитък и синове,
134134. и градини, и извори!
135135. Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
136136. Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.
137137. Това са само обичаите на предците.
138138. И не ще бъдем измъчвани.”
139139. И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.
140140. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
141141. И самудяните взеха пратениците за лъжци.
142142. Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?
143143. Аз съм доверен пратеник за вас,
144144. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
145145. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.
146146. Нима ще бъдете оставени тук в сигурност,
147147. сред градини и извори,
148148. и насаждения, и палми с узрял плод,
149149. и да изсичате умело в планините домове?
150150. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
151151. И не слушайте повелята на престъпващите,
152152. които разпространяват по земята развала и нищо не поправят!”
153153. Казаха: “Ти си само омагьосан.
154154. Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”
155155. Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.
156156. И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”
157157. Но я заклаха, после съжаляваха.
158158. И ги сполетя наказанието. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.
159159. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
160160. И народът на Лут взе пратениците за лъжци.
161161. Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?
162162. Аз съм доверен пратеник за вас,
163163. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
164164. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.
165165. Нима ходите при мъжете от хората,
166166. а оставяте съпругите си, които вашият Повелител е сътворил за вас? О, не! Вие сте престъпен народ.”
167167. Казаха: “О, Лут! Ако не престанеш, то ще бъдеш прокуден!”
168168. Каза: “Аз ненавиждам вашето деяние.
169169. Повелителю! Спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”
170170. Ние спасихме него и семейството му всички,
171171. освен една старица сред останалите.
172172. После Ние унищожихме другите.
173173. И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените!
174174. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.
175175. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
176176. И обитателите на Айка взеха пратениците за лъжци.
177177. Шуайб им каза: “Не се ли боите?
178178. Аз съм доверен пратеник за вас,
179179. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
180180. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.
181181. И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!
182182. И претегляйте с точни везни!
183183. И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!
184184. И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”
185185. Казаха: “Ти си само омагьосан.
186186. Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.
187187. Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”
188188. Каза: “Моят Повелител най-добре знае какво правите.”
189189. И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия Ден.
190190. В това има знамение, но повечето от тях не вярваха.
191191. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
192192. Наистина, този [Коран] е низпослан от Повелителя на световете.
193193. Спусна го довереният Дух [Джебраил]
194194. в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите
195195. на ясен арабски език.
196196. Той е [споменат] в Книгите на предците.
197197. Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?
198198. И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,
199199. и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.
200200. Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.
201201. Не ще повярват в него, докато не видят мъчителните страдания.
202202. А те ще ги сполетят внезапно, без да усетят.
203203. Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”
204204. А нима за Нашето мъчение бързат?
205205. Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,
206206. а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,
207207. с какво ще ги избави даденото им за наслада?
208208. Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители
209209. с напомняне. И не сме Ние угнетители.
210210. И не сатаните го спуснаха.
211211. Не им е отредено и не са способни да го сторят.
212212. Недостъпно е за тях да го чуят.
213213. И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш подложен на мъчения!
214214. Предупреди най-близките си роднини!
215215. Спусни крилото си над повярвалите, които те последват!
216216. А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”
217217. И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,
218218. Който те вижда, като се изправяш [нощем за молитва сам],
219219. и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.
220220. Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.
221221. Да ви известя ли при кого слизат шейтаните?
222222. Слизат при всеки клеветник и грешник.
223223. Те надават ухо, и повечето от тях са лъжци.
224224. Поетите биват следвани от заблудените.
225225. Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?
226226. И говорят, каквото не правят,
227227. освен онези, които са повярвали и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.