إبراهيم
Ибрахим • 52 айета • Мекканска
بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ
11. Алиф. Лям. Ра. Тази Книга ти низпослахме Ние, за да изведеш хората от тъмнините към светлината с позволението на техния Повелител към пътя на Всемогъщия, Всеславния
22. Аллах, Комуто е всичко на небесата и всичко на земята. И горко на неверниците от сурово мъчение!
33. Които предпочитат земния живот пред отвъдния и възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, тези са в дълбока заблуда.
44. Не изпращахме пратеници, които са говорели с езика на своя народ, за да им обяснят. Аллах оставя в заблуда, когото пожелае и напътва, когото пожелае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.
55. Вече изпратихме Муса с Нашите знамения: “Изведи народа си от тъмнините към светлината и му припомняй за дните на Аллах!” В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.
66. Муса казал на своя народ: “Помнете благодатта на Аллах към вас, когато ви избави от хората на Фирауна! Те ви причиняваха най-лошото мъчение убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има велико изпитание за вас от вашия Повелител.”
77. И прогласи вашият Повелител: “Ако сте благодарни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.”
88. Муса казал: “Дори вие и всички по земята да сте неблагодарни, Аллах е Пребогат, Всеславен.”
99. Нима не получихте вестта за онези преди вас, народа на Нух и адитите, и самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях идваха техните пратеници с ясните знамения, а те тикваха ръце в устата си и казваха: “Не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме с ужасно подозрение в това, към което ни зовете.”
1010. Казваха техните пратеници: “Нима има съмнение спрямо Аллах Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да ви опрости греховете и да ви даде отсрочка до определен срок.” Казваха: “Вие сте само човеци, подобни на нас. Искате да ни възпрете от онова, на което са се покланяли предците ни. Донесете ни ясно доказателство!”
1111. Казваха им техните пратеници: “Ние сме само човеци, подобни на вас. Но Аллах дарява с милостта Си, когото пожелае от Своите раби. И не можем да ви донесем знамение без позволението на Аллах. На Аллах да се уповават правоверните!
1212. И защо да не се уповаваме на Аллах, след като Той ни насочи по нашите пътища? И непременно ще изтърпим онова, с което ще ни мъчите. На Аллах да се уповават уповаващите се!”
1313. Неверниците казваха на своите пратеници: “Или ще ви прогоним от земята си, или ще се върнете към нашата религия.” Тогава техният Повелител им разкри: “Непременно ще погубим угнетителите
1414. и ще ви заселим на земята след тях. Това е за онзи, който се бои да застане пред Мен и се бои от Моята заплаха.”
1515. И молеха за победа, и се проваляше всеки упорит деспот.
1616. Пред него е Джехеннемът, и ще бъде поен с гнойна вода,
1717. от която отпива и едва я преглъща, и смъртта го настига от всички страни, ала не е мъртъв и му предстои жестоко мъчение.
1818. Делата на онези, които отричат своя Повелител, приличат на пепел, която вятърът отвява в бурен ден. Нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Такава е дълбоката заблуда.
1919. Не видя ли ти, че Аллах е създал небесата и земята с мъдрост? Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще доведе нови творения.
2020. И това за Аллах не е трудно.
2121. Всички ще излязат пред Аллах, тогава слабите ще рекат на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Ще отвърнат: “Ако Аллах ни беше напътил, и ние щяхме да ви напътим. Но сега ни е все едно, дали ще тъжим или ще търпим-няма за нас спасение.”
2222. И ще каже шейтана, щом делото бъде отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” Наистина, за угнетителите има болезнено мъчение.
2323. А онези, които повярваха и вършат праведни дела, ще бъдат въведени в Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно с позволението на своя Повелител. Поздравът им там ще бъде: “Мир!”
2424. Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето.
2525. То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Повелител. Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.
2626. А лошата дума е като лошото дърво, което може да бъде изтръгнато от земята, тъй като то няма устойчивост.
2727. Аллах укрепва онези, които повярваха с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. А угнетителите Аллах оставя в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае.
2828. Не видя ли ти онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта -
2929. Джехеннема, в който ще горят. Колко лош за пребиваване е той!
3030. И сториха подобия на Аллах, за да отклоняват от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавайте се! Вашето завръщане е в Огъня.”
3131. Кажи на Моите раби, които повярваха да извършват молитвата намаз и да раздават и скрито, и явно от онова, което сме им дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство.
3232. Аллах е Този, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките,
3333. и подчини за вас слънцето и луната непрестанно движещи се по своите орбити, и подчини за вас нощта и деня.
3434. Той ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате милостите на Аллах, не ще ги изчислите. Наистина, човекът е несправедлив и неблагодарен.
3535. И рече Ибрахим: “Повелителю мой! Стори този град [Мека] защитен и предпази мен и синовете ми, да не се покланяме на идолите!
3636. Повелителю мой! Наистина, те заблудиха мнозина от хората. Който ме последва, той е с мен. А който ми се възпротиви, то Ти си Опрощаващ, Милосърден.
3737. Повелителю наш! Аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Повелителю наш! Нека да извършват молитвата. Напълни сърцата на някои хора с любов към тях, и ги дари с препитание плодовете, за да са благодарни!
3838. Повелителю наш! Ти знаеш това, което спотайваме и това, което разгласяваме. Нищо не е скрито за Аллах нито на земята, нито на небето.
3939. Слава на Аллах, Който въпреки моята старост ме дари с Исмаил и Исхак. Наистина, моят Повелител е Чуващият зова.
4040. Повелителю мой! Стори мен и потомството ми да извършваме молитвата! Повелителю наш! Приеми зова ми!
4141. Повелителю наш! Опрости мен и родителите ми, и правоверните в Деня, когато ще настане равносметката!”
4242. И не мисли, че Аллах не знае онова, което угнетителите вършат!Той само им дава отсрочка до Деня, в който погледите ще се вцепенят.
4343. Те са забързани, вдигнали глави погледът им е неподвижен, а сърцата им ще са опустошени [преизпълнени със страх и лишени от всички други чувства].
4444. И предупреди хората за Деня, в който ще дойде при тях мъчението!Тогава угнетителите ще кажат: “Повелителю наш! Дай ни отсрочка за кратък срок, та да отвърнем на Твоя зов и да последваме пратениците.” Ще им бъде казано: “Нима и по-рано не се клехте, че няма да напуснете земния свят?
4545. И се настанихте в жилищата на онези, които бяха несправедливи към себе си. Беше ви ясно, как Ние постъпихме с тях, и ви дадохме примери.
4646. И замисляха лукавство, ала при Аллах е замисълът им, дори техният замисъл да бе такъв, че да се разрушат от него планините.
4747. И никога не смятай, че Аллах нарушава обещанието Си към Своите пратеници! Наистина, Аллах е Всемогъщ, Въздаващ възмездие.
4848. В Деня, когато земята ще бъде сменена с друга земя, както и небесата. И ще излязат [от гробовете си] пред Аллах, Единствения, Всевластващия.
4949. В този Ден ще видиш престъпниците, оковани във вериги.
5050. Одеждите им ще бъдат от нажежена смола[катран] и лицата им ще са покрити с Огън.
5151. Аллах ще въздаде на всяка душа, каквото е придобила. Наистина, Аллах бързо прави равносметка.
5252. Това е [Послание] за хората. И нека бъдат увещавани с него, и да знаят, че Аллах е Единственият Бог, и нека да се замислят разумните хора.